„Шарена Гайда“ е име, което изричам със страшна гордост и споменаването му почти винаги се превръща в безкраен монолог, който не познава концепциите „време“ и „пространство“. Разказването на всяка една история се прелива в разказването на друга, после на трета, ааа, и да не забравя да разясня и роднинските връзки — кой чие дете е, за кого е женен, чий кум е, откога, защото това дава по-добра представа за „вайба“ на състава. Ама е много важно събеседникът да знае и ВСЯКА ЕДНА подробност относно това какъв човек е Димо и колко невероятно и гениално е творчеството му. „Може и някакви клипове да извадя, може направо целите концерти да ти пратя, или не — ела вкъщи да ти ги пусна на телевизора, за да ти разкажа за всеки един детайл!!!!“ Да, доста е интересно всеки път. Ама основно за мен.
Историите ми със състава са безброй и винаги съпроводени с много смях — разкази от пътувания, концерти, банкети, репетиции…
Но ако трябва да съм напълно честна… „Шарена Гайда“ е име, което изричам и доста трудно. Доста често с буца в гърлото. Буцата, която се появи за пръв път преди 3 години, когато се разделихме. Когато продължих по пътя, който „Шарена Гайда“ освети за мен. Когато ме целуна за сбогом и ме изпрати, въоръжавайки ме с любов, подкрепа, сила и знания, с които да потегля. И те ми служиха вярно, разбира се — любовта и подкрепата ми напомняха за смисъла на пътешествието ми, а силата и знанията ме движеха напред. И наистина успях, стигнах доста далеч… дори и не си бях мечтала за всичко, което имам днес.
Но домът ме целуна за сбогом, без да подозира на какво ме обрича. Обрече ме на липсата си. Липсата, която не се запълва с нищо друго. Остави ме с идеал, който никога няма да бъде достигнат. Обрече ме на буца в гърлото, която стои и до ден днешен, когато заговоря за дома — когато заговоря за вас. Защото без вас аз нямаше да съм това, което съм днес. Защото ви обичам. Защото ми липсвате. Защото сте неповторими.
Вие сте Шарена Гайда днес, на 14-тата ѝ годишнина. Някои тепърва навлизащи в „тракийска китка“, други — спомнящи си зелените стени с цветята в залата. Но това не е от значение — ние всички сме едно. Винаги подхождайте с приемственост, готови да промените нечий живот… защото го правите… без дори да подозирате. Защото това направихте и с моя живот.
Честит рожден ден, „Шарена Гайда“.
Вечно ваша, Елица